„Животът винаги ми е приличал на растение, което живее от свои rhizoma (коренище). Неговият истински живот не е видим, то е скрито в rhizoma. Онова, което е над земята и се вижда, живее само едно лято. След това увяхва – едно ефимерно явление. Ако човек се замисли за безконечното пораждане и отмиране на живота и на цивилизациите, той остава с впечатление за пълното му безсмислие. Все пак аз никога не съм губел чувството си, че нещо живее и продължава скрито под вечния кръговрат. Това, което виждаме, е цветът, той си отива, rhizoma остава.“
Юнг, Автобиография, с. 2