В своята автобиографията К.Г.Юнг  разказва сън, който за мен е ярък пример за това какво означава свободната воля и отношението ни към Бога. В него има няколко сцени в които Юнг заедно с баща си преминава, като последната е в една зала в центъра на която е султанът, обграден от своите съветници.

„Цялата гледка представляваше огромна мандала и отговаряше съвсем точно на истинската divan-i-kaas, която бях видял в Индия.

В съня си забелязах, че една стръмна стълба води нагоре към стената, но това вече не отговаряше на действителността. Горе пред една вратичка баща ми спря и каза: „Ще те въведа във висшето общество.“ После коленичи и допря чело до земята, а аз повторих жеста му с огромно вълнение. По някаква причина не можах да докосна пода с челото си – остана само милиметър разстояние. Все пак се бях поклонил и изведнъж разбрах – може би ми беше казал баща ми, – че зад вратата горе, в самотните покои живееше Уриа – пълководецът на цар Давид. Давид подло го предал заради жена му – Баджеба, като заповядал на войниците му да го изоставят на бойното поле пред лицето на врага.

Бих искал да дам някои обяснения за този сън… Когато бях в Индия, мандала-структурата на divan-i-kaas като представа за едно разположено около центъра съдържание, ме порази дълбоко. Центърът е седалището на Акбар Велики – владетеля на полуострова, „господаря на този свят“, подобно на Давид. Но още по-високо от него е невинната жертва – верният му пълководец Уриа, когото той изоставя на враговете. Така Уриа се явява преображение на Христос, богочовека, който е изоставен от Бога. Освен това Давид „взема и жената“ на Уриа „при себе си“. Едва по-късно разбрах какво означаваше този намек за Уриа: не само че бях подтикнат да говоря публично, и то в моя вреда, за амбивалентния образ на Бога в Стария завет, както и за последиците от това, но и жена ми ми бе отнета от смъртта.

Това бяха нещата, които, скрити в несъзнаваното, ме очакваха. Това бе съдбата, на която трябваше да се подчиня, като докосна с чело пода, та подчинението ми да е пълно, но нещо – поне на един милиметър, ми попречи да го сторя. Нещо вътре в мен говореше: „Всичко е много добре, но не изцяло!“ Нещо вътре в мен се противеше и не искаше да е няма риба и ако за свободния човек това не е било така, то нямаше да има и Иов няколко столетия преди рождението на Христос. Човек си запазва последната дума дори пред Божията воля. В противен случай – в какво би се състояла свободата му? И в какво – смисълът й, ако не е в състояние да заплаши заплашващия?…

Сънят разбулва една мисъл и едно предчувствие, които съществуват у човека открай време: идеята за едно творение, което, колкото и нищожно да е, все пак решително превъзхожда своя творец.“

Юнг, Автобиография, с. 213-215