През 1916година – в периода, в който Юнг все още преживява своя сблъсък с несъзнаваното и се опитва да разбере и формулира психологическа теория от своя опит, се случва едно от най-необичайните паранормални преживявания за него и семейството му. Както става ясно по-късно, стоящата зад напрежението в атмосферата са духове на мъртвите, които са дошли от Йерусалим, където не са намерили това, което искат. В рамките на три дена чрез автоматично писане, Юнг успява да им даде отговор и те напускат дома му. А текстът, който той написва, нарича „Седем поучения към мъртвите.“
Този епизод от живота на Юнг е ценен по много начини. Помага ни да разберем по-добре Юнг и връзката на идеите му с гностицизма (текстът на тези Седем поучения е написан от името на гностика Бизилидес). Предоставя отчетлив пример за това как действат паранормалните феномени, които макар и да не намират обяснение в науката, въпреки това имат своята отчетлива психична реалност (а чрез последващата работа на Юнг върху понятието за колективното несъзнавано и своето теоретично обяснение). Ценността на тази изповед в неговата автобиография може да се открие и в последното изречение на цитата тук – нагласата да не ограничаваме своето мислене твърде много чрез вкарването в рамки на нещата, които не разбираме, ако искаме да поддържаме един отворен и възприемчив към новото ум.
„Постепенно в мене се извършваше някаква промяна. През 1916 изпитах желание да придам форма на нещата. Бях, така да се каже, тласнат отвътре да формулирам и изразя това, което до известна стенен би могло да бъде казано от Филемон. Така се появиха моите Septem Sermones ad Mortuos със своеобразния си език.
Започна се с това, че ме изпълни някакво безпокойство, без да зная какво означава или пък какво „те“ искаха от мене. Атмосферата около мене бе необичайно заредена, имах чувството, че въздухът наоколо е изпълнен с призрачни същности. След това у дома започнаха да витаят духове: през нощта най-голямата ми дъщеря беше видяла някакво бяло същество да минава през стаята, а другата ми дъщеря (независимо от по-голямата) разказа, че през нощта на два пъти одеялото й било смъкнато от кревата. Деветгодишният ми син бе сънувал кошмари. На сутринта поиска от майка си цветни моливчета и той, който никога не бе рисувал, изобрази съня си. Нарече го „Портрет на рибаря“. През средата на картината преминава река, на брега й стои рибар с въдица. Той е хванал риба, а на главата му се крепи една камина, от която излиза огън и дим. Откъм другия бряг по въздуха приближава дяволът. Той проклина, че му била открадната рибата, но над главата на рибаря лети ангел, който казва: „Ти не можеш,да му направиш нищо: той лови само лошите риби!“ Тази картина синът ми нарисува една съботна сутрин.
В неделя, около пет часа следобед на вратата се позвъни тревожно. Беше ясен летен ден и двете момичета бяха в кухнята, откъдето се виждаше откритото пространство пред входа. Аз се намирах съвсем близо до звънеца и когато го чух, видях как чукчето се раздвижи. Всички се втурнахме веднага към вратата да видим кой ли е, но нямаше никой! Спогледахме се! Атмосферата беше просто наситена, повярвайте ми! Разбрах, че нещо ще се случи. Целият ни дом като че ли беше изпълнен от тълпа духове. Стояха плътно чак до вратата; човек имаше усещането, че се задушава. Естествено, изгаряше ме въпросът: „Боже мой, какво е това?“ Тогава те извикаха гръмко, в хор: „Ние се връщаме от Йерусалем, където не намерихме това, което търсехме!“ Тези думи съответстват на първите редове на Septem Semumes.
След това от мене започнаха да се леят думи и за три вечери всичко бе написано. Щом взех перото, цялото призрачно ято се разпадна. Свърши се с призраците! В стаята стана спокойно, атмосферата се прочисти. До следващата вечер отново нещо се беше насъбрало и отново се започна. Беше 1916 година.
Това преживяване трябва да се възприема такова, каквото е или както изглежда. Вероятно то има връзка с емоционалното ми състояние тогава, което беше благоприятно за парапсихологични явления. Беше неосъзната констелация, чиято особена атмосфера осъзнавах като божествена сила на някакъв архетип. „Появява се, витае във въздуха!“ Разбира се, интелектът би искал да изисква за себе си някакво научно, физично познание на нещата или още по-добре да опише целия случай като нарушаване на правилата. Но колко безнадеждност би имало в един свят без нарушаване на правилата!“
Юнг, Автобиография, с. 183-185