Целта на алхимичния опус, т.е. на индивидуационния процес, е представена чрез символа на философския камък. Това често пъти трудно за разбиране понятие обаче придобива изненадващо кристална яснота, когато Юнг разказва в своята автобиография как се е чувствал като малък, когато е седял върху своя камък.

„Забележително душевно спокойствие изпитвах да седя на моя камък. Той ме освободи от всички съмнения. Мислех си, че съм камъкът, и всички конфликти изчезваха. „У него няма никаква несигурност, никакъв стремеж да се изяви, той е вечен и живее хилядолетия.“ „Аз съм само преходно явление, което изпада във всевъзможни емоции – като пламък, който бързо припламва и угасва“ – така си мислех аз. Представях си, че съм сума от своите емоции, а камъкът – Другият вътре в мен, вечният, извън времето.“

Юнг, Автобиография, стр.