Присъствието е друга основна техника за пораждане на съзнание, чиято критическа значимост нараства с приближаването към по-дълбоките пластове на човешката психика. То средството за активиране на вътрешния Наблюдател – частта от нас, която е отвъд променящите се емоционални състояния и материални условия. То едновременно средство и крайна дестинация. Защото същността на вътрешния Наблюдател е присъствие. Постоянно присъствие. Което в началото е точно обратното – отсъствие. И това което отсъства е съзнаващият Аз, рефлексивният Аз, вътрешния център който постоянно помни за себе си.

Много се говори за важността да се приемат нещата такива каквито са, че в съпротивата е егото, а истинското лечение започва с приемането на реалността на това което е. Но в моя опит това което разбрах е че истинското приемане е резултат от присъствието. Приемането е пасивност, то не спори, не иска да променя, то е тоталното да на живота такъв какъвто е. В този смисъл то е много пасивна, женска енергия. Да приема с ласкави обятия всичко, което влезе в дома й и не отпъжда нищо. То е основата на любовта, като духовно преживяване което е отвъд дуалността на махалото. В този смисъл приемането е крайно пасивна енергия, в него липсва всякакво усилие да приемаш. Ти живееш в Да-то на живота такъв какъвто е.

Затова нагласата за приемане – която сама по себе си е добра, ако се основава на усилието да кажеш да, когато усещаш не, води до проблем. До създаване на сянка. До фалшиво съгласие и приемане. По-добре е човек да има нагласата за присъствие. При нея не се създава сянка, защото слънцето на осъзнаването грее във всички посоки. Нещата са такива, каквито са. Присъствието няма действена противоположност. Има противоположност – отсъствие. Но това е левия крак на несъзнаваното. Това е противоположност във времето, а не в пространството. В този смисъл присъствието е истинското приемане, защото идва от центъра а не от Аза на емпиричния човек, на земната ни самоличност, която може да иска да приема, да има съзнатената нагласа да приема, но истинското приемане идва от центъра на Цялостната личност. И това е акт на благоат, а не на усилие.

Разбира се, има усилие, но това е усилието да упорстваме в намерението да бъдем безпристрастни регистратори на своите преживявания – тяло, емоции и мисли. Защото именно безпристрастността води до приемането, което не поражда сянка на отхвърляне.

Присъствието идва от Наблюдателя. От Центъра. То е същността на безсмъртната част на Аза ни. То е неутралност и осъзнатост. Прилича на свещ в тъмна стая – лъч съзнателност. Приемането идва от съзнателната част на емпиричната ни личност, егото. Дори и при най-добро намерение, то не може да доведе до това, което възнамерява, защото егото съществува чрез дуалността. Затова създава предпоставки за пораждане на Сянка. Приемането, което няма своята противоположност идва от Цялостната личност, и е продукт на капитулация на съпротивляващата се у нас част, а не на усилията да приемаме. В намерението да бъдем присъстващи има усилие, но това не е усилието да бъдем приемащи, защото така ни казват духовните учители или книги. Това е усилието ние да започнем да пораждаме светлината отвътре, т.е. да породим съзнание, както и да се въздържим от действие, докато не се породи импулс за действие от същия този Източник, наречен Цялостна личност и който не поражда сянка на несъзнателност.

 

3-те фази на трансформацията от Ричард Ръд

„1-ва фаза – Позволяване
Позволяването се случва, когато сте наясно за сянката в себе си. Може да не ви харесва. Може да ви се иска да я няма. Няма нужда да я харесвате или да я приемете все още. Позволяването е нещо много щедро. Вие просто продължавате да я виждате, колкото и некомфортно да ви кара да се чувствате вашето поведение.

2-ра фаза – Приемане
Приемането е по-дълбоко от позволяването. Щом позволяването изчезне за известно време, то започва да се трансформира в приемане. Да приемете сянката си е нещо много силно. Това означава, че осъзнаването ви е способно да ви хване в действие и въпреки че може и да не успеете да се спрете, вашето осъзнаване ще забележи модела на сянката.

3-та фаза – Обгръщане
Обгръщането е абсолютната трансформация. Когато обгърнете една сянка или дадено проявление на сянка, тогава то вече не ви държи в капана си. Тогава сте повишили вибрацията си над орбитата на сянката. Вие ще вкусите свободата и ще разберете, че този определен модел напуска или вече е напуснал живота ви завинаги. Това е освобождаването от модела на жертвата на физическо ниво във вашата ДНК. Освен това, в 3-тата фаза е възможно да забележите, че благословията ви е помогнала да трансцендентирате тази сянка.

Тези 3 фази си имат свой собствен ритъм и време в живота ни. Няма правила. Понякога, прогреса може да изглежда доста бавен и постепенен. Друг път, с други модели, е възможно да преминете от 1-ва към 3-та фаза изключително бързо.

Най-важните качества, които могат да ни помогнат да преобразуваме сенките си, са търпение, прошка към себе си и нежност. Това не трябва да е напрегнат и труден процес. Когато подходите към него с мекота, той ще се разтвори във вас като цвете. Обществото и образованието ни учат да бъдем напрегнати, когато се изправяме пред трудности. Сами по себе си, тези 3 ценни качества, могат да променят живота ви.“

 

статии  – Странноприемница

статии Остани центриран